Коледно желание

Здравейте приятели:))))Днес няма да ви показвам картички или някаква майсторийка,а ми се ще да споделя една приказка ,която написах съвсем наскоро за моето съкровище:)))Надявам се да имате търпението да я изчетете:))))Тази не е единствената,която съм съчинила,но е една от малкото ,които съм записала:)))Малчуганката много се впечатли,когато и я разказа,дано да хареса и на вас:)))Приятно четене:))))

Коледно желание

Имало едно време едно малко мишле.То живеело със своята майка в стъблото на едно дърво в гората.Един ден попитало майка си:
- Мамо, Дядо Коледа съществува ли?
- Да, моето момче, – усмихнала се майката и продължила – та нали точно той всяка коледа оставя подарък за теб под елхата, защото си толкова добро дете.
- Мамо, а защо никога не чака да се събудя и да ми даде подаръка, а си тръгва, и аз все не мога да го видя?
- Защото има толкова много работа и няма време за това, а и така е много по-интересно ,нали?
Мишлето кимна в съгласие, но все още не разбираше, защо Дядо Коледа толкова бърза да си тръгне. Нима не искаше да се срещне с него?Малкият Лукас въздъхна и продължи да гледа замечтано през позореца, а навън валеше пухкав бял снежец, и бавно покриваше земята.
Вечерта, преди да заспи, Лукас реши да си пожелае нещо :
„Пожелавам си от цялото ми сърце, тази година да видя Дядо Коледа, в замяна на това - давам коледния си подарък.”
Той се усмихна, затвори очи и не след дълго се унесе в сладък сън.
Изведнъж нещо го събуди и той се озова в средата на непозната стая, тръгна да търси майка си, но вместо нея намери нещо, за което си бе мечтал толкова отдавна.Надникна през вратата и не можа да повярва на очите си, това беше самия Дядо Коледа, а около него се суетяха безброй джуджета.Стаята бе отрупана с подаръци, а в дъното, още не опаковано, стоеше кончето, което той си бе пожелал по-рано тази година.Голямо, люлеещо се, дървено конче със златна звезда на челото. Щеше да го кръсти Голдънстар и щяха да си играят от сутрин до вечер заедно. Малкото мишле затаи дъх и се загледа, а там, едни джуджета правеха подаръци, други ги опаковаха, а трети ги подреждаха в голям червен чувал.Дядо Коледа оправи премяната си, провери дали всичко е готово и точно преди да се качи в шейната нещо привлече вниманието му.Той се запъти към вратата, там видя сгушено и леко уплашеното малко мишле.
- Здравей, Лукас!Какво правиш тук ?Защо не спиш?
- Ама ти.....,ти знаеш името ми?
- Ама разбира се!Дядо Коледа знае всичко!Я сега ми кажи, добро дете като тебе, защо не е в леглото, а се скита из моя дом? Може би си дошъл, за да ми помогнеш с подаръците тази година?
Лукас бе толкова стъписан, че успя само да кимне с глава, а когато Дядо Коледа му подаде ръка, той я хвана и двамата тръгнаха към шейната.Те се качиха и полетяха право към звездите.Дядо Коледа помоли Лукас да му чете списъка с децата, на които щяха да дадат подаръци, и така една по една, всички къщи бяха посетени, а подаръците сложени под елхата.Двамата толкова много се забавляваха, че не усетиха кога е дошъл ред и на последния подарък.Те погледнаха към списъка, а там бе името на малкото мишле.Дядо Коледа зави надясно и след минута се озоваха пред къщата на Лукас.Влязоха през комина и там пред коледното дърво, белобрадия старец лично връчи подаръка на малкия юнак.Той се усмихна, хапна една курабийка и си тръгна.Лукас помаха за сбогом, усмихна се, остави подаръка под елхата и си легна.На сутринта стана и се затича към спалнята на майка си, събуди я, и все още развълнуван побърза да й разкаже, какво му се бе случило тази нощ.......